Останка от една горда нощ

В тази книга се признава, че българското възприятие на света е свързано с теологичен аспект, който обосновава неговата естетическа нееманципираност. Това явление може да бъде разбрано чрез калокагатийния златен фон на византийската естетика, която поддържа дълбока геополитическа ориентация и изглежда устойчива на промените в самата насоченост.

В седмата теза от "За понятието за история" Валтер Бенямин описва неизменната тъга у историците и писателите, които избират да „се вчувстват в победителя“. Но защо този подход предизвиква тъга, противоречаща на ежедневния опит и ясните избори по време на личния им „преход“? Може би тъгата тук представлява хитрост на разума - той използва това чувство като метод? Не показва ли прилагането на меланхолията стремежа на победителя да се освободи от вината, произтичаща от лесната му победа? В крайна сметка човекът в състояние на тъга притежава красота и тази идеология за естетиката на страданието стои в основата на мрачността – отчаянието да улови мимолетното сияние на времето през призма от теологично-политически аспекти.