Тихите. Силата на интровертите в свят, който не млъква

Ясно е защо много интроверти се укриват дори от самите себе си. Живеем в общество, което аз наричам „екстравагантния идеал“ - широко разпространеното убеждение, че нашият перфектен образ е динамичен човек с лидерски качества, който обожава да бъде в центъра на вниманието. Архетипният екстраверт предпочита действията пред размислите, рисковете пред предпазливостта и сигурността пред съмненията. Той цени бързите решения, независимо дали те могат да са неправилни. Лесно работи в група и харесва да общува с хора. Въпреки желанието ни да ценим индивидуалността, често се възхищаваме само на един тип личности - тези, които обичат да взаимодействат с околните. Разрешаваме на талантливите иноватори, които започват бизнес от гаража си, да имат какъвто характер пожелаят; но те остават изключение от правилото и нашата толерантност важи основно за свръхбогати или такива с обещания за богатство.

Интровертността - както и нейните сродници чувствителност, сериозност и срамежливост - днес не се считат за особено желателни черти; по-скоро попадат между разочарование и патология. Интровертите сред доминиращия „екстравагантен идеал“ наподобяват жените в мъжки свят - пренебрегвани заради собствената си същност. Макар екстравертният темперамент да изглежда привлекателен, ние сме го направили стандартна мярка към която повечето хора чувстват задължение да се придържат.