Векът на цар Самуил

Датата 6 октомври 1014 година е важен символ на драматичната и героична епоха, известна като „Българската епопея“. По-точно можем да я наречем „Векът на цар Самуил“. Сравнението с прословутия период на цар Симеон не е случайно, тъй като времето, в което живее Самуил, обхваща над сто години – от появата му в историята между 969 и 976 г. до значимите въстания под водачеството на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072).

През годините на упорита борба срещу византийското нашествие нашият разказ ни запознава с множество забележителни фигури – братята Давид, Мойсей и Арон, наследниците Гаврил Радомир, Иван Владислав и Пресиан II, предходните български владетели Петър, Борис II и Роман. Сред тях са също така болярите и военачалниците Кракра, Драгшан, Драгомъж, Ивац и много други представители на един рядък политически елит в дългата ни история.

Световноизвестният британски историк Стивън Рънсиман казва:

„Въпреки че понякога България се покрива с облаци от мрак , тя има основание да бъде горда със своето минало. Първата българска империя оставя следи от славни моменти. Нейният величествен път потънал в далечното минало преминава през Самуил със своя страстен двор край планинските езера в Македония; през златния трон на Симеон; през Борис - излязъл пред осветения си дворец заобиколен от ангели; чрез Крум - който повдигал наздравици към болярите си с черепа на един император; Тервел - който влиза в Константинопол редом с друг император; както и Аспарух заедно с братята си и техния баща кан Кубрат...“