Публицистиката на Михаил Арнаудов

Пристрастията на Емил Димитров към значителната фигура на М. Арнаудов и неговото литературно-научно и документално наследство са с дълга история и до момента се проявяват в множество различни публикации. Най-забележителните от тях включват „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и сборника с публицистичните му произведения, които за първи път са събрани в един том (Арнаудов М. Дневник. Публицистика. Речи, съставител: Е. Димитров, С.: „Изток-Запад“, 2010). Настоящото изследване представлява пореден принос в тази област, като обобщава, концептуализира и завършва предишните занимания на автора с определената част от наследството на Арнаудов. То е основано – поне по своя замисъл – върху коментарите и цялостната научно-изследователска работа, проведена от автора при събирането, издаването и анализа на публицистиката на Арнаудов. Изследването демонстрира специфичния подход на автора: задълбочаване в даден аспект със стремеж да достигне все по-добре до теоретично-концептуалното осмисляне след емпиричните проучвания. То предлага внимателен анализ във важния сектор от обширното творчество на Арнаудов – част, която преди ангажимента на Емид Димитров беше останала практически неизвестна не само за широка аудитория, но дори за специализираните изследователи в областта.