Мимеополис: Върху Платоновата политическа и литературна теория на подражанието

Невена Панова е преподавател по старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя се интересува от жанровите проблеми в старогръцката литература, философския език, влиянието на античността в България и превода на прозаични произведения от старогръцки. Нейната докторска дисертация, която разглежда специфики в литературната форма при Платон, беше публикувана през 2005 г. от издателство "Сонм" под заглавие "Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването".

Мимеополис не е реално съществуващ обект; или поне така изглежда при първоначалното запознаване с него. Въпреки това той представлява както уникален пример, така и един от многото варианти на общ модел. Освен това позволява развитието на тази книга, където чрез „фигурата“ на имитацията се правят опити за реконструиране или просто оживяване на определено пространство според принципите за диалогичното изграждане на Платоновата държава. Текстът разкрива, че мимесис може да бъде разгледан не само като техника в литературната теория, но също така и като образователна практика или стратегия - вид прескачане към чужд контекст с цел изработване на сериозен пример.

Въпреки всичко "Мемеополис" остава частично проучен и все още недостатъчно разгледан до момента главно във връзка с последния значителен диалог на Платон – "Закони".