Четите в България

След публикуването на брошурата "Чърти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов" през март 1885 г., само месец по-късно излиза и книгата на Захарий Стоянов, озаглавена “Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджа /1867-1868/”. Тази творба е посветена на Христо Иванов Книговезеца, който се смята за "най-стария апостол на българската свобода". Посвещението е направено в знак на уважение към бореца, тъй като именно той предоставя най-много информация за Левски и четите на тримата войводи. Захарий Стоянов скромно определя своя труд като “начало за изучаване делото на войводите”. В предговора авторът защитава правото си да проявява лична пристрастие към описваните събития: “Право да си кажа, аз не се пазих твърде от това да не изказвам симпатии и антипатии в някои случаи. Напротив, ще ми бъде приятно дори ако успея да уловя духа на времето, в което пиша.” /З. Стоянов, Четите в България, Пловдив, 1885/