Командирът (Спомени за моя баща)

За първи път осъзнах, че баща ми е оставен сам на произвола на съдбата и не може да очаква помощ от никъде. В края на октомври 1944 г. получихме заповед за неговото уволнение, след като навърши 20 години служба във Въздушните войски. Документът беше подписан от полковник Дреников, който временно ръководеше нашата авиация до назначаването на генерал Ганчо Манчев в този пост (1944-1946 г.). На 14 март 1945 г., когато майка ми се върна в София, тя ми съобщи: "Теди, убиха баща ти"...

Книгата разказва за живота на Васил Вълков – пилот от 1928 година, той бил началник на аерогарата в София по време на нейното местоположение в Божурище и ръководител на Държавната аеропланна работилница. Бил командир на Първи армейски орляк - Божурище и между 1 май 1942 г. и 9 септември 1944 г. е оглавявал шести изстребителен полк в летището Марно поле край Карлово. Незабавно след девети септември е назначен за командир на Въздушната ескадра и десет дни по-късно става главен интендант на Въздушните войски. През началото на октомври обаче е арестуван и отведен в Пловдив; само няколко дни по-късно му бива издадена заповед за уволнение поради достигане възрастта за пенсия.