Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Воля за смисъл. Избрани доклади по логотерапия

Корицата на
Издателство:Леге Артис
Брой страници:322
Година на издаване:2011
Дата на издаване:2011-05-26
ISBN:9789548311199
SKU:16047510014
Размери:20x14
Тегло:267 грама
Корици:МЕКИ
Цена:15 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

„Ако стъпя върху нещастието си, тогава ще застана по-високо.” - Хьолдерлин

Виенският невролог и психиатър Виктор Е. Франкъл е създател на логотерапията, която някои автори наричат „третото Виенско направление в психотерапията”. В настоящата книга са включени негови доклади, които очертават личния му път. Той разглежда различни теми като:
волята за смисъл, времето и отговорността, логосът и екзистенцията, плурализмът на науките спрямо единството на човека, детерминизма и хуманизма, както и логотерапията и терапевтичните методи.

Свободата е важна черта на човешката природа; обаче тя има определени ограничения. Човек не може да избяга от условията около себе си; той просто може да избере каква нагласа да възприеме към тях. На края именно той решава дали да се подчинява на тези условия или да бъде надмогнат от тях.
„Обикновено забелязваме само следите от преходността ни, но често пропускаме богатствата от миналото – всичките наши спомени: творенията ни, постигнатите дела, любовите ни и страданията с достойнство." - А. Батяни

Цитати
„Дни сияйни… вместо да тъжим за изминалото,
по-добре е да се усмихнем за това време.”

Да бъдеш човек означава не само физическа съществуване; то те води към нещо извън теб самия – към цел или друга личност – истински смисъл в живота или кауза със значение. Съществуването като човек губи своя смисъл дотолкова доколкото тази себетрансценденция остава неизпълнена.

Човешката свобода представлява специфично явление с ограничение; свободният избор относно отношение към обстоятелствата е ключов аспект. Условията сами по себе си не определят индивидa напълно — все пак окончателното решение зависи именно от него.

В концентрационните лагери хора бяха принудени да покажат своето истинско лице; гладът откри пред всички реалната им същност независимо дали става дума за свине или светци. Гладът беше еднакъв за всички участници там; въпреки това разликите между хора станаха особено очевидни.

Накрая поведението на индивидите зависи повече от техния избор отколкото от средата около тях.

Становището ми няма връзка със страхове или чувства в конкретен момент—то касае най-вече нашето отношение спрямо тези чувства и настроения. И именно тази позиция трябваше свободно да бъде избрана.

.

.