Лице в лице със смъртта

„Каква е причината за самоубийствата на българските поети?“ Този тревожен и открито зададен въпрос, насочен към интелектуалната ни същност (ако такава все още съществува), е основната тема на разглежданата книга.

В историята на българското литературознание темата за самоубийството не е широко изследвана - то се възприема или като художествен похват, или като житейска съдба на конкретни автори, а дори може да бъде смятано за несериозно изследователско занимание.

Странно как в общественото съзнание се утвърди представата, че самоубийството не принадлежи към здравия прагматичен български дух. Но замисляли ли сме се над факта, че броят на българските писатели, които сами са прекратили живота си, никак не е малък? Самоизброяването им представлява сериозна провокация спрямо установения интелектуален мит: Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Никола Ракитин и други.

Причините зад окончателния избор на всеки от тях са индивидуални и свързани с техния уникален живот. В своите есета относно Д. Бояджиев, П. Яворов и др., професор Стойчо Илиев успява да покаже нови метафизични и психологически аспекти зад раздялата с живота – те далеч надхвърлят традиционните обяснения за конфликта „личност - общество“. Особеният финал в биографиите им предизвиква нов прочит на мотивите „любов - смърт“ („живот - смърт“), който изследвачът детайлно разкрива във философско-естетически контекст.

През 30-те години на XX век у нас започват опити да се осмисли феноменът самоубийство в народопсихологически план. Почти седем десетилетия по-късно работата на проф. Стоян Илиев поставя началото на нов философски дебат върху този важен аспект от литературата; тя предлага различна перспектива към литературната история. За жалост трябва да отбележим нашето забавяне в общоевропейски контекст поради неправилното табуиране и самостоятелното дистанциране от научни проблеми като тези около самоубийството в литературата (пример за това могат да бъдат две значими руски проучвания). Книгата „Лице в лице със смъртта“, с амбицията си да преосмисли българския литературен канон и модерните интерпретации, определено ще бъде полезна за родната аудитория.
Христо Манолакев