Мезоамерикански митове. Поредица „Светът на митовете”

Книгата "Мезоамерикански митове" възражда уникалния свят на легендите от Централна Америка. В това луксозно издание ще се запознаете с историята, изкуството и религиозните вярвания на ацтеките и маите. През XV век испански изследователи достигат до територията, известна днес като Мезоамерика, където откриват две високоразвити цивилизации – ацтекската и майската.

От "Мезоамерикански митове" научаваме, че майската култура е изградена върху множество независими градове-държави в Централна Америка. Всеки един от тези градове е бил внимателно проектиран със значителен площад в центъра, заобиколен от важни религиозни и административни постройки. Сред тях са величествените царски дворци, пирамидалните храмове и игрищата за свещената игра с топка. Храмовете били свързани чрез огромни каменни пътища. Строежът на градовете достига своя апогей през т.нар. Майски класически период (около 250-900 г.). Най-популярният майянски град днес е Чичен Ица на полуостров Юкатан, който е вписан в списъка на ЮНЕСКО за светово наследство.

За благородниците сред маите съществували седем характеристики на красотата; една от тях била кривогледството - новородени деца носели смолисти топчета между очите си, което ги правело кривогледи поради постоянната концентрация върху тях. Друга желана черта била сплеснатото чело, постигнато чрез пристягане на главичките им между две дъсчици.

Маите също така произвеждали ръкописни книги – кодекси – използвайки хартия от влакната на агаве или кората на смокиновото дърво. Техните текстове се четяли вертикално и хоризонтално едновременно; до ден днешен са оцелели само четири: Мадридските кодекс, Дрезденските кодекс, Парижкия кодекс и Кодекса Гролиер.

Тези хора били отличаващи се математици и астрономи; руините от астрономическата обсерватория в Чичен Ица все още могат да бъдат видяни днес с прозорците й подредени според появяването на определени звезди през конкретни дни.

Ацтеките не считали настоящият свят за първи; те вярвали в предходните четири творения наречени “Четирите слънца”, които загивали вследствие различни катастрофи преди настъпването на следващото творение – петото слънце.

Цивилизацията им разполагала с два календара: слънчев календар с продължителност 365 дни разделени в 18 месеца по 20 дни плюс допълнителните пет дни; както и свещен календар с продължителност 260 дни използван основно от жреците за определяне подходящи моменти за селскостопанска дейност или война.

С цел да осигурят безопасността си срещу опасности като отслабване или гибел на боговете Уицилопочтли (богът-слънце), ацтекските жреци извършвали човешки жертвоприношения във високохрамови структури без прекратяване — те смятали иначе животворното сияние да угасне завинаги ако не нахранят своето божество достатъчно добре с човешки сърца و кръв.
Възможно най-често приносители ставали пленници воини — техните черепи оставали изложени извън храмовете им.

Само след около двеста години ацтекската общност преминава трансформация отвъд простото номадско племе до господари над мексиканската долина благодарение столицата Теночитлан открит много близко към самостоятелно взимане данък обработка спрямо завладян населението напреднали околности

Авторката Анита Ганери е написала редица произведения посветени именно нa тематики относно митология ,религии , истории както география включително книгопродавания поредица насочена „Страшната география” .