Въздушният пешеходец. Пиеси / За театъра

През 2007 година се отбелязват 95 години от рождението на Йожен Йонеско (1909-1994), френски драматург с румънски корени. Със своето появяване в началото на 50-те години на миналия век, нестандартният и провокативен театър на Йонеско предизвика сериозни противоречия. В рамките на две десетилетия той утвърди позицията си не само във Франция, но и по целия свят, а неговата най-известна пиеса „Плешивата певица” (1950) вече е призната за класика.

В България обаче социалистическата критика го забрани. В СССР пък го нарекоха „антикомунист”, въпреки че самият той никога не е изразявал подобни възгледи. Дори в родината му рядко поставяли неговите произведения. Всъщност, Йонеско презираше политиката и политиците, избягваше всяка идеология и религия. Неговият стил се различава значително от традиционния реалистичен театър; теоретичното му направление може да бъде описано като „Театър на Абсурда”, защото според него светът също е абсурден. Той предлага действия без интрига, ирационални диалози и метафизичен поглед върху проблемите с непредвидими ситуации и деперсонализиране на героите.

В България бяха приети с ентусиазъм няколко успешни интерпретации на негови творби: „Плешивата певица”, „Столовете”, „Кралят умира”, „Урокът” и „Картината или Палячовщина”. Този смел автор, който цени Бекет, но не харесва Брехт, постоянно шокира аудиторията със своето творчество. Смехът в творбите му носи тъга – комедията тук представя отчаяние дори повече от трагедията; тя не предоставя никакво спасение… тя е отвъд надеждата.

Изданието включва част от най-забележителните драматургични текстове на основателя на Театъра на Абсурда както и статии от сборника "Антидоти" - театрална публицистика и критика. Разговорът между литературния критик Клод Бонфоа под заглавие "Между живота и съня" ни позволява да проникнем в тайните зад създаването му, свързаността между театър, литература и живот при Йонеско.