Между вярата и разума. Първи въпроси (пето прераотено и допълнено издание)

Библията отговаря на въпроса защо е създаден светът, защо е създаден човекът, защо е написана самата тя. На въпроса „как“ отговаря науката, знанието, човешкият разум. Тези два въпроса са от различни полета на знанието. Единият е от полето на духовното знание, а другият – на емпиричното. Днес техните отговори, вместо да се допълват в съвместимост и единодействие, са в трагично противопоставяне. Дори Еклисиаст проплаква, че намирането им е „тежко занятие“, което Бог е дал на „синовете човешки, за да се упражняват в него“ (1:13). Смесването на тези полета на знание, липсата на съзнание за тяхното различно естество води до изкуствено противопоставяне на Запад между вяра и знание, между вяра и наука. Прави се опит „чудесата” да се рационализират, да бъдат сложени в прокрустовото ложе на човешкото мислене. Нуждата от разбиране на чудото се ражда не толкова от невъзможността разумът да обясни нещата около себе си, колкото от невъзможността му да обясни и разбере сам себе си.

проф. д-р Димитър Попмаринов