Направих каквото можах

Вероятно причината за моята дълбока привързаност към две родини е фактът, че съм се родил в София преди почти осемдесет години, в семейството на французин и българка. Все пак, чувствам по-особена симпатия към страната, която прекара половин век под тоталитарен режим.

Ако призракът на реалния комунизъм беше напълно изчезнал от паметта ни, вероятно нямаше да имам нужда да разглеждам зловещите събития от онези тъмни времена. За жалост обаче действителността е друга и знаем, че ако не пазим спомена за тях, жертвите на тирания винаги ще бъдат забравени.

Затова реших да разкажа тази история, подобна на сага с оттенък на епопея – изплетена от смях и сълзи, страх и храброст. В нея любовта и приятелството се сблъскват с предателство; победите често водят до разочарования.

В резюме, предоставеният текст представлява по-скоро романизирано есе отколкото класически роман – един вид фикция с много истина (или поне почти всичко). Сега след като направих това уточнение, оставям читателя сам да определи стойността и достоверността му.

Алфред Фосколо
„Тази творба има важна роля в запазването на паметта… Освен интересната историческа перспектива – тя предлага поглед върху малко известен аспект от XX век – произведението съдържа множество изненадващи сюжетни завои които улавят вниманието на читателя. Изумителен роман написан с точност; понякога възмутително или саркастично перо от талантлив автор със стил какъвто може да бъде пикаресков и развлекателен.“

Стефан Куртоа, историк и редактор на „Черната книга на комунизма“