Единения (второ преработено издание)

„Единения“ е компилация от четири есета-импресии, вдъхновени от ранните творби на нобеловия лауреат Албер Камю. Тя излиза за първи път през 1939 година в Алжир и остава почти незабелязана приживе на автора, но днес се счита за едно от най-високите му достижения.

В „Единения“, Камю полага основите на своята философска концепция и художествена стилистика. Произведението блести с дионисиев привкус, ницшеанска жизненост, овладяна поетичност и литературна прецизност. То представлява безмълвния глас на един млад автор, който рано показва целия обхват на таланта си – вечен като слънцето.

Жан Грьоние отбелязва: "... Това е извънвременно пътешествие - чувствена ода в чест на красотата и епикурейско единение със земята. Камю желае да се слее с магическия свят около него, защото именно реалността, а не митологията, формира цялостта на живота."

Според Бертран Поаро-Делпеш: " 'Единения' изразява съчетание между щастието (евдемонизъм) и удоволствието (хедонизъм), които философията често противопоставя."

Le magazine des livres споделя: "Колко часове съм прекарвал сред полските цветя; милвал съм развалините и опитвал да синхронизирам дишането си с естествени въздихания на света... В пространството се люлее велико щастие... Хората са нищожни онези, които търсят митовете." Из „Единения“.