Пророците от Библията до наши дни

Според тълковния речник, терминът "пророк" притежава две основни значения: първото се отнася до човек, който предсказва бъдещето, а второто – до лице, което говори от името на Бога и обявява идващи събития.

От предоставената дефиниция можем да извлечем как е възникнало и как еволюирало значението на термина, както и неговата връзка с историческите контексти. Ясно е, че в началото понятието е било свързано главно с второто значение - лицето, което изразява Божията воля. Според Библията (например старозаветните пророци), предсказването на бъдещето не винаги е било задължително за тези личности. Това може да се разбере лесно – хората с умения за предвиждане са имали различни названия през вековете (гадатели, врачки и др.). Следователно можем да заключим, че концепцията за пророка не само включва комуникацията с Бога, но също така зависи от наличието на религия, която определя правилния Бог и документира това чрез писмени свидетелства. Затова дълго време след появата на всяка известна религия като пророци били считани единствено онези лица, които били признати от религиозните водачи. Другите индивиди с пророчески дарби често оставали забравени или бивали наричани еретици. Тази ситуация продължила дълго време в християнския свят. Поради тази причина първата част от сборника съдържа информация именно за пророците споменати в Библията. Въпреки че те обикновено се делят на малки и големи (спрямо това дали техните произведения присъстват в Юдейската Библия или само в Стария Завет), тук такова разделение не е направено; вместо това пророците са подредени по азбучен ред със специализирана информация относно всеки един.

През XIX век настъпил период на увеличена активност сред индивидуи със самопровъзгласили се пророчески способности; вероятната причина затова може да бъде отслабването влиянието на църквата и откритостта към нови културни идеи. Източната философска мисъл навлязла свободно в Европа и оказала сериозно влияние върху европейските философски течения и религиозна практика. Можем ли да считаме тези новаторски фигури за пророци? Смятаме го за приемливо при условие те да привлекат последователи и концепцията им впоследствие да повлияе положително върху обществото чрез тяхното учение. Пример за такива могат да бъдат ариософите (фон Лист и фон Либенсфелс), чиито идеи оставят значима следа в историята.

Счита се още като допълнителни характеристики някои лечителски умения у определени пророци; много хора получават титлата "пророк" именно поради подобни способности или твърдения относно тяхната способност за предвиждане.

В заключение можем да кажем, че книгата включва разнообразие от личности смятани за пророци (подредени хронологично освен библейските фигури). Направили сме опит посредством публичнодостъпна информация да представим максимално широко спектър от идеи and дейности свързани с този термин . Поради множеството кандидати сме ограничили времевите рамки до описаните във Библията събития , както territorialno do hristiyanskia svyat s neskolko izklyucheniya.