Барокова реторика

Джулио Карло Арган отбелязва, че интелектът може да приема формата на ренесанс, докато чувствителността е по природа ирационална и възприема образи. Величието на артиста се крие в умението му да съчетава техника с изображение, да предизвиква емоции и да убеждава. Бернини представлява един от водещите фигури в тази култура; той преобразува символа на купола на Микеланджело чрез колонадата на площад "Сан Пиетро" в алегория – манифест. Той създава изключителни произведения от римския барок, сред които е психологическата илюзия на балдахина в "Сан Пиетро", която изглежда малка и подвижна, но внушава безкрайност. Подпорите приемат формата на величествени усукани бронзови колони, издигащи се свободно; над тях огромната празнота на купола изглежда неограничена като небесния свод.

Росица Йорданова завършила българска филология в Софийския университет през 1967 г., след което продължава с аспирантура в Санкт Петербург (1981). През 1990 г. става доцент, а от 1997 г. заема позицията професор във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Тя играе важна роля при основаването на факултет "Изкуство, култура и масови комуникации" през 1993 г., където служи като декан до 2000 г. Нейната преподавателска дейност обхваща тематики свързани с образованието по култура и изкуства - интеркултурно образование, културни политики и педагогика по творчество. Автор е на редица книги като "Учителят и художествено-културните ценности" (1990) и "Етнокултурната ситуация..." (1994), както и редактор за сборниците "Детето и културата" (1988) и "Интеркултурно образование" (1996). Ръководила е проект относно парламентарната реторика през 2010 г., включвайки студенти от специалност “Право”. През 2015 година публикувала монографията си „Глобалната културна политика на ЮНЕСКО“.