Срещу течението: Българската текстилна промишленост 1800-1912 г.

Духовното, културното, религиозното и политическото развитие на нацията протича паралелно с дълбоки и всеобхватни промени в икономическия и социалния живот на страната. Текстилната индустрия – в своите основни форми абаджийство и гайтанджийство – обединява тези трансформации, а относително високият степен на изследване позволява не само по-подробно да се възстанови структурата на обществените промени, но също така да се проследи развитието на икономическата, културната и политическа модернизация. Икономическият напредък през втората и третата четвърт на XIX век носи нова динамика за предишните затънтени планински населени места. Благодарение на текстилния бум градове като Карлово, Казанлък и Габрово преминават от статус "периферия" към центрове за икономическия, образователния и политическия живот в Българските земи. Именно те произвеждат националните лидери, които водят борба за народна просвета, култура както и за църковна и политическа независимост.

Книгата оспорва поне две утвърдени догми в социалните науки: първата е за строгата опозиция между традиционното и модерното; а втората - че процесите на модернизация следват модела център – периферия с винаги изоставаща периферия, която наваксва със социални фрустрации. Също така е разчупена друга догма свързана с националната история – идеята за кръстопътността на България. Напротив, изследването показва как географската отделеност влияе върху специфичната асинхронност при икономическите цикли в текстилната индустрия у нас.

Доц. д-р Милена Якимова (СУ)