Безпокойствата около родовия пол

Съвременните феминистки дебати относно значенията на "родов пол" отново и отново създават известно усещане за безпокойство, сякаш неопределеността на "родов пол" би могла накрая да кулминира в провал на феминизма. Може би не е нужно думата “безпокойство” да носи такава негативна стойност. В рамките на царящия по времето на моето детство дискурс създаването на безпокойства бе нещо, което би трябвало никога да не правиш, точно защото то би могло да докара някого до безпокойство. Изглежда непокорството и неговото порицаване тогава бяха наричани с едни и същи думи - явление, което породи моето първо критическо прозрение за префинената хитрост на властта: господстващият закон заплашва някого с безпокойство, дори докарва някому безпокойство, изцяло с цел да не причини безпокойство някому. Оттук аз заключих, че безпокойството е неизбежно и задачата е как най-добре да се създаде то и какъв е най-добрият начин да бъдеш докаран до безпокойство. С течение на времето на критическата сцена се появиха понататъшни двусмислия. Забелязах, че безпокойството понякога евфемизира някои дълбоко мистериозни проблеми, обичайно свързвани с предполагаемата мистерия на всички женствени неща. Прочетох Бовоар, която обяснява, че да бъдеш жена в условията на мъжествена култура означава да си извор на мистерия и непознаваемост за мъжете, и това ми се стори някак си потвърдено, когато прочетох Сартр, който определя като безпокойство всяко желание, смятано - впрочем проблематично - за хетеросексуално и мъжествено. Поради този мъжествен субект на желанието безпокойството се превърна в скандал с внезапното нахлуване, с непланираната поява на един женски "обект", който необяснимо обръща взора, пренасочва погледа и оспорва мястото и авторитета на мъжествената позиция. Радикалната зависимост на мъжествения субект от женското "Друго" внезапно разкрива, че автономността на въпросния мъжествен субект е илюзорна. И все пак това специфично диалектическо преобръщане на властта не можа достатъчно да задържи вниманието ми - въпреки че други със сигурност успяха. Струваше ми се, че властта е нещо повече от общуване между субекти или отношение на постоянна инверсия между един субект и едно Друго; оказа се, че в действителност властта действа при производството на самата тази бинарна рамка на мислене относно родовия пол. Питах се каква властова конфигурация конструира субекта и Другото, бинарното отношение между "мъже" и "жени", както и вътрешната устойчивост на тези термини. Какво ограничение действа тук? Дали тези термини са необезпокояващи само доколкото са съобразени с една хетеросексуална матрица за концептуализиране на родовия пол и желанието? Какво се случва със субекта и с устойчивостта на категориите на родовия пол, когато епистемичният режим на хетеросексуалността, смятана за саморазбираща се, бъде демаскиран като онова, което произвежда и овеществява тези привидно онтологични категории?
Джудит Бътлър