Безпокойствата около родовия пол

Съвременните дискусии сред феминистките относно концепцията за "родов пол" отново предизвикват чувства на тревога, сякаш неяснотата около термина може да доведе до провал на феминизма. Може би не е необходимо понятието “тревога” да носи отрицателен оттенък. В контекста на обществото по времето на моето детство, проявата на тревоги беше разглеждана като нежелателна, тъй като можеше да причини страдания у другите. Изглежда, че непокорството и осъждането му тогава бяха свързвани с еднакви термини – ситуация, която ми разкри първоначалното разбиране за сложността на властта: доминиращият ред заплашва хората с тревога или дори ги поставя в такова състояние именно за да избегне безпокойствието у други. Оттук заключих, че тревогата е неизменна част от живота и задачата е как най-добре да я предизвикаш и управляваш.

С течение на времето обаче се появиха нови противоречия в критическата сфера. Забелязах, че тревогата понякога прикрива дълбоко загадъчни въпроси, често асоциирани с предполагаемата тайна около женствеността. Прочетох Бовоар, която описва как животът като жена в мъжка култура означава да бъдеш източник на мистерия за мъжете; това мнение намерих потвърдено при Сартр, който определя всяко желание - считано проблематично - за хетеросексуално и мъжествено като форма на безпокойство. Поради наличието на мъжествения субект желанието става скандално чрез внезапната поява на женски "обект", който необяснимо променя вниманието и оспорва позицията и авторитета на мъжествеността.

Тази радикална зависимост между мъжа и женското "Друго" показваше иллюзорния характер на автономията му. Все пак тази специфична динамика във властовите отношения не успя напълно да задържи интереса ми – въпреки че много други го направиха успешно. Усещах властта като повече от просто взаимодействие между субекти или постоянен обмен между един субект и едно Друго; всъщност тя играе роля в изграждането именно на бинарната структура около родовия пол.

Запитвах се какво представлява конфигурацията na силите , която оформя субекта и Другото в двойнството „мужки“ срещу „жени“, както и устойчивостта им? Какви ограничения действат тук? Явяват ли се тези категории безопасни само когато следват хетеросексуална рамка за интерпретация? Какво ще стане със статуса нa категориите гендер след демаскиранeто nа хетеросексуалността als саморазбираща се конструкция?

Джудит Бътлър