Музейната мрежа в България. Последните двадесет години 1989-2012

Монографията представлява опит за представяне на музейната мрежа и промените, които настъпиха в нея след 1989 година. Целта е да се класифицират различните типове музеи и да се систематизират ключовите им характеристики. Книгата предлага анализ на предизвикателствата, с които се сблъскват българските музеи в контекста на динамичната национална и европейска среда. Извършва се историко-културен анализ на влиянието на политическите и икономически трансформации, като акцентът е поставен върху държавната културна политика, позициите на различните управляващи партии, законодателството като основна рамка, която определя уникалността на музеите, както и тяхното място и взаимодействия с други институции.

Основният принцип в книгата е убеждението, че музейната мрежа не е абстрактно понятие – независимо от формалните определения – а жив организъм, който подлежи на множество влияния при своето развитие. Разгледан е терминът „музейна мрежа“ не само като дефиниция, а също така по отношение на начина й на възникване и класificиране; разглежда се какво от настоящото състояние изразява наследство от миналото или генетични особености. Специално внимание е отделено на фактори като информационното общество и технологиите, пазарните механизми и глобализационните процеси във връзка със съвременните трансформации в музейната сфера.

Работата стъпва върху архивни документи, официални актове от законодателната и изпълнителна власт след 1989 г., управленски програми към правителствата през този период,, статистики , научни изследвания以及 медийни публикации.