Осъдени души

Войната, която бушува в душите им, е по-страшна от болестта, греха и смъртта.

Романът „Осъдени души“ представлява както лична история на англичанка и испански монах, така и отражение на сложните обществени отношения. Личният сюжет е вплетен в борбата на испанския народ срещу реакционните сили за свобода и република. Авторът не цели да представи цялостно тази битка, а я разглежда през призмата на историческите, социално-икономическите и идейни фактори, както и чрез конкретни събития - особено във втората част на романа с избухването на монархисткия бунт.

Димов вижда две Испании: традиционната - доминирана от аристокрацията и католическото духовенство; и новата - републиката с работниците и борците за социални реформи. Той се опитва да изобрази тези два свята чрез съдбите на отделни герои, обрисуването на основните линии от Испанската гражданска война, конфликтите между старата умираща Испания и новата възраждаща се страна. Освен това авторът прави многобройни анализи относно испанския характер и живота в страната през различните периоди.

Интересен подход при Димов е структурирането на романа: първата част "Краят на едно приключение" ни потапя в франковия период — време на реакция. След това той ни води към бурния свят на републиката през следващите части. Тази контрастна структура помага за по-доброто осветляване темите. Сходен метод е приложен при описанието главната героиня — тя започва представена в крайната фаза от своето развитие, което позволява проследяване как този процес продължава във второразделенияте части.