Осъдени души

Испания след Гражданската война. В стая на хотел в Мадрид, английската аристократка Фани Хорн разговаря с испанеца Луис Ередия. След поредната си криза, тя се връща към спомени от пътуване преди месеци до Толедо с приятелите си - френския лекар д-р Жак Мюрие и американците Джордж Уинки и Клара, когато са отседнали в крайпътен хан. По време на този престой братът на Луис от йезуитския орден е заминал за Пеня Ронда – място, засегнато от тифова епидемия. Фани решава да го последва там, като взима със себе си и Жак. Работата им е изключително тежка – всеки ден те се сблъскват със смъртта. Докато прекарва времето си с Ередия, Фани започва да изпитва чувства към него, но той упорито отказва да ги приеме. Жак умира от тиф и това принуждава Фани да прибегне до наркотици, за да понесе страданията си. Междувременно фалангистите напредват; вследствие на действията на Ередия загива един от братята му - Доминго. При среща между Фани и Ередия тя търси обяснение за случилото се; отчаяна от неговата фанатична религиозност и достигнала до безизходица, тя стреля по него.

Романът "Осъдени души" представлява както личната история на една англичанка и един испански монах, така също отражение на широките социални отношения по време на борбата на испанския народ срещу реакционните сили – в името на свободата и републиката.