Свирепо настроение (твърда корица)

„Свирепо настроение“ излиза през 1965 година и веднага предизвиква объркване сред българската литературна критика, която трудно намира думи, за да опише съдържанието на сборника.

В произведенията се преплитат абсурдни разкази, притчи и небивалици, обединени от уникален поглед върху дълбочината на човешката душа. Читателят постоянно усеща присъствието на ироничната усмивка на автора, внимателно скрита в текстовете, изпълнени с хумор и философска дълбочина.

Героите в сборника са разнообразни – от мистични същества до скандинавци, изгубили се в българското село; включват една надменна патица, вечната лисица, която симулира смъртта си, загубени прасета и известния Гоца Герасков наред с още много образи от света на Радичков.

Много критици по това време отхвърлят книгата като неуспех за младия автор, който е сравняван с Йовков и Елин Пелин. Въпреки това има такива анализатори, които подчертават значението й като един от най-значимите сборници с разкази в българската литература.

Десетилетия минават преди критиците да признаят „Свирепо настроение“ за книга със значение способстваща завинаги промяна в нашата литература.

С този сборник Йордан Радичков въвежда ново литературно измерение. Историите му са разделени на две части и печелят своето място в литературния канон благодарение на необичайното си присъствие и дълбочина. Досега никой не успява точно да дефинира този забележителен свят.

Сред разказите читателите могат да открият мистериозния Верблюд на Радичков; вечната история „Лебеди мои“, първата версия на пиесата „Януари“ представена под формата на разказ; както и едно запомнящо се словосъчетание – „Мамка му и прасе!“, което остава любимо за поколения напред.