Козел

През 1970 година Йордан Радичков създава творбата „Козел“. Спомняйки си за този период, авторът споделя: „…ще разкрия някои свои тайни – темата за 'примитивното' ме интересуваше. Опитвах се да проникна в неговата вътрешна същност.“

В един момент в живота на самотния козар Йоно и неговият козел нахлуват няколко цветни палатки. Група изследователи пристига в района им с цел да открие скални рисунки. Визията на Йоно започва да се преплита с действителността и скоро става сложно както за читателя, така и за героя да различат измислиците от реалността. Нещо древно започва да узрява във вътрешния свят на героите, напомняйки за себе си.

„Човешката душа е подобна на планината. В нея расте всякакви билки, летят мухи, а какви ли не странности са укритии в храсталаците. Цял живот ти е нужен, за да надникнеш поне в една от тайните на тази планина; цялото време е нужно, за да опознаеш дори малка част от сенчестите долини на своята душа. Видение ще премине там без следа зад себе си; черта ще зърнеш тук-там без ясна представа откъде идва тя. Човек рядко има смелостта да вземе брадвата и да навлезе дълбоко в собствената си душа, затова не трябва да се учудваме, че много пътеки остават запуснати и потънали в треви, множество трънеци са пораснали и мракът обгръща усойните места.“