Нещата, за които мълчим

Да се освободиш от оковите на нетърпението, да направиш крачка напред... Виж как жеравът тихо и без усилие се издига, той е целият въздух, фин отпечатък в небето. Неговата сянка постепенно избледнява до малко петно, до неуловима лекота, до спомен за слънчева светлина в очите на момиче. Светът изглежда остър, дребен и безнадежден; болката му намира покой дълбоко в сърцето му. Когато вземеш разгонваща стъпка – като жерав, който се освобождава от дървената клетка на заблудите. Най-накрая си цялостен, уязвим и отвъд всичко.