Право на избор и други проклетии

Не харесвам да чета на екран. Първо, гърбът ми започва да ме боли. След това, очите ми също се уморяват. Освен това не спирам да пуша. И не искам да споменавам колко се дразня, когато вместо просто да обърна страницата и отново да прочета нещо интересно, трябва постоянно да скролвам, което почти винаги води до пропускане на част от текста, а мишката ми понякога отказва да функционира правилно. Така стана така, че първото си запознанство с книгата на Ина Иванова направих именно на монитор. Предполагах, че ще я чета бавно - разказ по разказ (поради вече посочените причини), още повече че почти всички истории бях срещала преди в литературния форум "Глоси". Обаче сгреших. Не само че ги прочетох наведнъж, но веднага след това се върнах назад и започнах пак да ги чета. Мога дълго време да говоря за начина, по който реално преживявах всяка дума от "Дневникът"; как си припомних онзи далечен приятел от детството ни; как видях прасковите в купата у нас с техния характерен солен вкус; за аромата на дървото и сладкия привкус на кафето; за момента когато баба ме научи как се прави хляб... Но няма να го направя. Може би защото съм малко капризна или защото имам право на избор – най-вече обаче заради темата „Право на избор и други проклетии“.