Унищожение

Мишел Уелбек, считан от американската критика за най-влиятелния френски автор след Камю, прави своя поетичен дебют през 1988 година. Десет години по-късно той става известен на световната сцена с втория си роман „Елементарните частици“. След него последват произведения като „Платформата“ (2001), „Възможност за остров“ (2005) и „Карта и територия“ (2010), който печели престижната награда „Гонкур“. През 2015 година, в контекста на ужасяващите терористични атаки срещу вестника „Шарли Ебдо“ и концертната зала „Батаклан“, излиза неговият пророчески роман „Подчинение“, който предизвиква бурна реакция сред читателите. През 2019 г. се появява "Серотонин", мрачна история за опустошителното влияние на консумативното общество върху човешката душа.

Само шест месеца след публикуването му във Франция, а после и в Германия, Италия и Гърция, издателство "Факел експрес" представя новото творение на Уелбек – романа с название "унищожение". Името е написано с малки букви по желание на автора! Сюжетът се развива през 2027 година, когато президентът на Франция завършва втория си мандат и не може да участва в предстоящите избори. Главният персонаж Пол Резон е високопоставен чиновник в икономическото министерство близък до успешния министър Брюно Жюж. В същото време френското разузнаване започва разследване срещу мистериозни хакери, които изпращат технологично напреднали видеоклипове със странни криптирани послания. Пол попада случайно във вихъра на разследванията около серия атентати с цел унищожаване на човечеството – от взривяването на складове за замразена сперма до потапянето на огромни китайски контейнеровози и кораби с бежанци.

Докато стигат дъното на градината, двамата похитители грубо свалят шапката от главата на министъра Брюно Жюж; той примигва няколко пъти докато привикне към ярката светлина. Намират се под един тревист хълм със стояща там гилотина. Лицето му не показва страх - само учудване. Докато единият насилствено го принуждава да коленичи и поставя главата му в кръга под ножа, другият настройва механизма за затваряне... Постепенно тъга обхвана Брюно Жюж; тя е обща тъга без конкретна причина.

В продължение на мигове министрът затваря очи само да ги отвори пак; един от мъжете освобождава спусъчния механизъм. Ножът пада моментално – главата отсечена веднага; струя кръв прехвърчаща запълвайки легена от цинк докато самата глава катастрофира надолу по хълма точно пред камерата почти допираща обектива – широкоотворени очи демонстрират удивление у министъра."