Соленоид

„Соленоид“ на Мирча Картереску, считан от критиците за неговия най-велико произведение досега, представлява монументален роман, в който се усеща влиянието на големи автори като Пинчън, Борхес и Кафка.

Историята е представена под формата на дълъг дневник на един разочарован писател, който споделя спомени от своето детство и юношество в призрачния и меланхоличен Букурещ. Главният герой – учител по румънски език с неуспешна литературна кариера и работа без интерес – купува стара къща с форма на кораб. Тази къща принадлежи на изобретателя на соленоида - огромна магнитна намотка, която се намира под мазето й. Нейната гравитация не привлича надолу, а повдига всичко около себе си: хората, предметите и самата реалност.

Героят започва да общува с учителка от мистична секта, която протестира срещу смъртта чрез нощни демонстрации в различни места като гробища и болници. В същото време той преживява халюцинации, които му разкриват истинската същност на живота му.

В неговите очи всеки знак или спомен стават част от пъзела, чийто разрешаване би могло да го освободи от триизмерната действителност. Един символ за „другия свят“ е тесерактът - четириизмерен обект произлизащ от движението на триизмерния куб.

Романът носи духа на гениалността, лудостта и величието; това е новият зрял труд на Мирча Картернативску – един от най-влиятелните европейски писатели днес.
…Препоръчвам ви да прочетете този роман; той е едно от онези забележителни литературни творения, които най-добрите читатели получават само веднъж през десетилетия…
Елке Хайденрайх