Бележник на писателя

Константин Петканов е несъмнено един от най-влиятелните български автори в периода между двете световни войни и най-продуктивният сред тях. Той е роден през 1891 г. в богатото село Каваклия, разположено в Одринска Тракия, в семейство на свещеник. В многобройните си произведения — романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически изследвания — той постоянно се връща към своите корени и регионалната си идентичност. Свързан със семейството на борците за освобождение на Македония и Одринско (съпругата на Яни Попов - известния странджански войвода - е негова сестра), той участва активно във войните за обединение на България, като самият той получава ранения и награди за храброст. През целия си живот Петканов запазва идеализма по отношение живота на българина.

Творчеството му обаче не се ограничава само до възвръщане към миналото; много от творбите му са посветени на драматичните събития в България през първите пет десетилетия на ХХ век. Освен това той защитава цялостна християнска философия както индивидуално, така и колективно.

"Бележникът на писателя", който представяме тук, обхваща последните петнадесет години от живота му (Петканов почива през февруари 1952 г.). Тази книга служи като свидетелство за прекратения творчески импулс на автора под влиянието на идеологическите ограничения именно по време на неговите най-силни години. Публикуваният документ ни показва неизпълнените литературни замисли и разнообразието от творчески идеи, които притежава Константин Петканов.

В него авторът отбелязва: "Не съм записвал хронологично събития или случки; вместо това описвам мигове от моята мисъл – провокирани от ударите на моето сърце. Миналото, настоящето и бъдещето толкова плътно се преплитат у мен, че не виждам смисъл да ги разграничавам. Докато живея – значи всичко около мен остава живо; линията следа една – човешкият живот."
Константин Петканов