Малка северна сага

След впечатляващия успех на първия си пътепис за Сибир „Неосветените дворове“, Йордан Радичков получава официална покана от Швеция да предприеме ново пътуване. Той се отправя към още една студена страна, носейки със себе си тетрадка и износено моливче, с цел да създаде следващия си труд „Малка северна сага“.

Пътешествието му започва в София, когато пред него внезапно изскача сърна на булеварда – този момент бележи старта на едно сюрреалистично приключение в Швеция.

Книгата представя личните впечатления на автора от неговите посещения в страната през различни сезони и по разнообразни поводи – от най-дългия ден до участието му в дискусии с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.

Също така, авторските разсъждения постоянно го връщат обратно към родния край и спомените за близките хора, детството му, бомбардировките над София, мечтите на майка му и една красива литературна панахида в памет на Емилиян Станев и многобройните му кучета.

„Шведите имат особена привързаност към знамето; навсякъде из небесното пространство на Швеция се веят знамена… Заплаках за моето знаме. Пронизвано от куршуми, нарязано със саби и обгаряно от барутни огньове, то е символизирало човешката устойчивост.“

„Малка северна сага“ е публикувана за пръв път през 1980 година и е преведена на шведски език през 1981 година. Настоящото самостоятелно издание представлява първата подобна публикация след четиридесет години.