Ние - същите

Заглавието „Ние – същите“ е внимателно подбрано, подобно на заглавията в останалите творби на Огняна Свиленова/Свилина. Първата й стихосбирка, „Дишат мигове“ (1971), предшества следващите: „Голямата обител“ (1990), „Богохраними“ (2014) и „Послепис“(2015).

Авторката, вдъхновена от Вселената и родната тракийска земя, ни напомня за простата истина относно живота: както всичко във Вселената, така и човекът съществува чрез Дъха - жизненоважен елемент, който идва от Бога. Основните термини са символи – прожектори за вътрешното възприятие и интуитивното осъзнаване на основополагаещите принципи на материята и духовността, включително противопоставянето между Любов и Вражда: огън, въздух/ефир, вода и земя.

В стремежа си да бъде изразяваща споделеност с дълбочина и искреност в поезията си, Огняна Свилина продължава традиции за ясност в новобългарската литература – независимо от завръщащия се култ към неяснотата в съвременната българска писменост.

Крайният фанатизъм на модернизма заключава смисъла в сложни символи/енигми, превръщайки ги почти в непроницаеми знаци без ключ за разгадаване. Това води до преход отвъд символическия реализъм към празнотата без съдържание.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина притежава естествена яснота и автентичност като част от българската природа. Но тя успешно интегрира богатството на нашия духовен опит с глобалния културен контекст.

проф. дфн Димитър Кенанов