Минава - заминава...

Рада Москова и нейната поезия, която оставя следа

„С Рада Москова поезията вече не е просто подредба на думи; тя представлява преди всичко определено състояние. Тези вътрешни усещания не се изразяват лесно с общоприети термини. Понякога те могат да преминават незабелязано между миговете - а граматиката не успява да ги улови в своята шаблонна структура.“

„При нея процесът от личното преживяване до споделянето му изглежда като схема на трудностите при двупосочното комуникиране, което едновременно потъва дълбоко в душата на поетесата и изгражда мост към другите.“

„Рада Москова притежава забележителен усет за езика - затова може смело да поставя под съмнение границите му.“

Петър Увалиев

Дали толкова много остарях,
че помня онова, което
все още не се е случило?

***

МИСЛИ – цветни парцалки. Откъсвам ги от себе си и ги разпръсквам
по разголения свят, а чучелото му, развеселено, ме кара да се усмихвам.

***

ЖИВЕЕНЕТО

Не знаеше ли какво значи? Да се облечеш, да си направиш кафе, да отговориш на телефона... То запълва времето – взема го и то става все по-малко – но поне търпимо. А после? Няма ключа ти, чайът ти прелива, някой говори глупости. Малки неприятности заменят големите. Има и малки радости (както аз ги наричам), толкова ежедневни че почти минават незаб注意: разговори набързо , есенно слънце , кучешка усмивка - средства против болката . Облекчават живота , за да можеш поне малко повече

***

- Стига! Това е минало!
- Дали миналото минава?

***

Изминатият път остава невидим. Носиш в джоба си нещо и го хвърляш зад себе си -
за да покажеш откъде идваш - трохи подобно на приказките
– храна за птиците.

***

„Перушан“ - весела дума, осъдена скоро да изчезне от нашия контролирания език. Влюбени перушани?
Рада Москова