Стоянка Мутафова - смях и сълзи (второ издание)

Все още продължавам да играя! Въпреки че едва се придвижвам по сцената. Често си казвам, че е време да спра. По-раншното усещане беше различно. С всяко представление осъзнавам как слабея и остарявам, но все пак играя... И постоянно измислям нови неща за ролята си. Публиката е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три или четири пъти, а млади хора също идват. Понякога ми става неудобно, когато след представлението дойдат при мен и целуват ръцете ми. Наистина не ме радва това. Не обичам аплодисментите – те ръкопляскат, викат и аз малко се отдръпвам назад. Но снощи наистина имаше бурни реакции! Разбира се, приятно е да знаеш, че хората те харесват. Обаче най-голямо щастие изпитвам, когато получа комплимент от човек, когото уважавам. Все още помня вълнението си от срещата с Марк Захаров. Излизах от МХАТ и насреща ми стоеше един красив мъж - строен и елегантен.

- Вие ли играхте Анну Андреевну?

- Да.

Той се наведе, целуна ми ръката и ме погледна с възхищение.

- А вие кой сте?

- Аз съм Марк Захаров.

И започнахме - той целуваше моята ръка, аз неговата; двама души кланящи се един на друг! Никога няма да забравя този момент! Защото това всъщност означава комплимент – самият Марк Захаров да ти отдаде почит!
Стоянка Мутафова