Стоянка Мутафова: Смях и сълзи

Все още продължавам да играя, макар че трудно се движа по сцената. Често си мисля, че е време да спра. Времето минава и чувствам как с всяко представление ставам все по-слаб и остарявам, но въпреки това не спирам да играя. Измислям нови неща за ролята си и залата винаги е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три-четири пъти, дори идват млади зрители. Понякога ми става неудобно след представлението, когато ме поздравят и целуват ръцете ми – даже ми е неприятно. Ако искате вярвайте, не ме радва особено това внимание. Не обичам аплодисментите; хората ръкоплещят и викат, а аз леко се оттеглям встрани. Но снощи наистина беше буря! Разбира се приятно е да знаеш, че те харесват, но най-много се радвам на комплименти от хора като Марк Захаров. Все още помня срещата ни - излизах от МХАТ и видях един красив мъж пред мен.

- Играли сте Анну Андреевну?
- Да.

Той се наведе към мен, целуна ми ръката и ме погледна с възхищение.

- А вие кой сте?
- Марк Захаров.

И така започнахме - той целува моята ръка, аз неговата; двама сме кланящи се един на друг! Това никога няма да го забравя – такъв комплимент! Когато Марк Захаров ти прави поклон!
Стоянка Мутафова