На кой му пука за Марс

Съзнавам, че цикличността на времето е опасна илюзия, която пречи на напредъка ни, тъй като ни задържа в кръговрат от неверни очаквания и преходни състояния. Въпреки това, когато наблюдавам как ярко грее слънцето сутрин през пролетта, как всичко около нас е зелено и колко по-лесно се движим без тежките зимни дрехи, усещам приближаването на лятото. Зная, че то е просто един обикновен сезон с много свои недостатъци; въпреки това виждам как аз самият и хората покрай мен постепенно се поддаваме на позитивното мислене и сме обзети от неоправдан оптимизъм. Между умората от недоспиване и следите от стрес изникват почти искрени усмивки у тези, които често са щастливи именно през летните месеци.

Няма смисъл някой да опитва да ни освободи от тази приятна заблуда с аргументи за линейната природа на времето или факта, че повторенията му са случайност, а не свързани със слънчевите цикли.

Така че целта на тази книга е единствено да сподели потока на мислите на човек, който преминава през вихрушката на времето в началото на 21-ви век.