Има ли кой да ви обича

„Снощи прочетох текста на Калин Терзийски два пъти и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си с неясното усещане, че може би не всичко ми допадна. Събудих се около 4 часа през нощта от настойчивия вик на един въпрос: Защо реших да натисна "харесва ми"?

Стана и застанах до прозореца, загледан в мрака, докато въпросът се разширяваше с уточнения: Дали защото звучеше откровено? Или защото е забележимо различен? Или просто защото ми е симпатичен? Или понеже изразява своята нужда от разбиране и внимание? Или поради желанието му да оказва дълбок ефект?

Отговорът постепенно започна да се оформя: заради всичките тези причини, но най-вече защото поставя важен въпрос, по който имам две становища. Осъзнах, че е време да опитам да ги съединя.

В главата ми проблесна коментар като за фейсбук:
"Калине, смятам, че ще бъде добре някой българин – например Стефчо Горнобански – да вземе под мишница една Влиятелна книга като 'Има ли кой да ви обича', след което направи така, че ти физически да страдаш... И после... обществото ни – включително младите хора – трябва да тръгне напред и трудният преход към демокрация най-накрая да приключи!".
Не реших обаче да го публикувам; страхувах се - какво ако някой действително направи това...

Сред хаоса от мисли осъзнах как мога да съчетая двата си мнения:

Думите "смъртта е част от всичко около нас" звучи бездушно за мен и аз инстинктивно реагирам против тях. Знам обаче, че понякога сама съм ги произнесла в момент на безсилие пред ужасите около нас. Когато видях написани тези думи от друг човек, осъзнах колко много не искам повече никога сами себе си така лъжливо успокоявам; истинската ми нагласа е:

„Никак не приемам смъртта като част от живота тук и ще правя всичко възможно това положение da se промени.“

Легнах си пак малко след 5 ч., а сънят беше странен - както повечето мечти са. Няма нужда детайлно описвам налудничавостите; запомних само основната идея: Калин Терзийски беше у мен на гости и говорехме нормално. В един момент той каза: „Всичко лошо вече приключи“. Разбрах точно какво има предвид той — конкретизирани проблеми! Облекчих дъха си… Защото силно желая негативизмът няма място тук сред нас. Установих още по-дълбоко в себе си факта ,че направих крачка напред… както към самата себе си , така към останалите."

Даниела Василева