Западноевропейска литература Ч.11: Десетимата най-големи поети на европейския модернизъм

Най-признатият български експерт в областта на историята на западноевропейската литература продължава своето жизнено дело с новата си книга, посветена на десетте най-значими поети от европейския модернизъм. Тази публикация представлява единайсета част от неговата серия „Западноевропейска литература“, но надхвърля ограниченията на заглавието, тъй като трима от разглежданите модернисти не са свързани със Западна Европа. Става дума за унгареца Андре Ади, българина Пейо Яворов и финландката Едит Сьодергран, която пише на шведски – представители на малки народи и езици, чиито талант и творчество ги поставят сред великите имена в модернизма. Очеркът за Яворов е един от най-добрите анализи за този изключителен поет в България. Професор Хаджикосев успешно аргументира принадлежността му към редиците на значимите европейски модернисти.

Встъпителната глава - „Накъде тече реката на поезията“ - се опитва да разгледа сложните аспекти на поезията като литературен жанр до времето на модернизма. Книгата съдържа очерци за автори, благодарение на които това литературно направление достига своите върхове: немските Щефан Георге, Хуго фон Хофманстал и Райнер Мария Рилке; ирландецът Уилям Бътлър Йейтс; френскоговорящите Гийом Аполинер и Емил Верхарн; както и португалецът Фернанду Песоа. Почти всички тези портрети представят първи и много подробни литературни описания у нас.

Тази книга обогатява нашето разбиране за едно от най-забележителните литературни течения и същевременно ни вдъхва национално самочувствие чрез присъствието на един от най-великите български поети сред десетимата основоположници на европейския модернизъм.

Професор д-р Симеон Хаджикосев е дългогодишен преподавател по антична история и западноевропейска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е известен литературен критик и изследовател с повече от тридесет публикувани книги зад гърба си, включително важния многотомник „Западноевропейска литература“, три труда относно реабилитацията на българския символизъм, както и мемоарните произведения „Записки на конформиста“ и „Записки на вътрешния емигрант“.