Несъзнаваните аналогии - как съпоставяме релационно сходни неща, без да осъзнаваме това

Ако приемем, че способността да мислим в контексти и чрез връзки е характеристика на човешката интелигентност, как можем да разберем твърдението, че аналогичното мислене представлява сложен когнитивен процес? Към кой тип - Тип 1 или Тип 2 - спадат аналогичните разсъждения? Защо се смята, че използването на аналогиите изисква значителни когнитивни усилия и възможно ли е да ги прилагаме неосъзнато без натоварване на умствените ни ресурси? Тази книга разглежда тези въпроси, анализирайки резултатите от различни проучвания за аналогичното мислене, част от които са организирани и реализирани в лабораториите на катедра "Когнитивна наука и психология" към Нов български университет.