Концлагерът "Белене" 1949-1987. Островът, който уби свободния човек

„Белене“ не е нито първият, нито последният комунистически лагер, но съществува много по-дълго от останалите – от 1949 до 1987 година почти без прекъсване. Разположението на този остров, отделен от България чрез мощните води на Дунав, засилва чувството у лагеристите през поколенията за изтръгнатост от родината и забравеност в света на живите. Комунистическата власт целенасочено използва името „Белене“ като заплашителна символика до своя край.

В контекста на мирния период, в който функционира концлагерът „Белене“, той се явява част от постоянната война на тоталитарната държава срещу различни групи от собственото население и непрестанните опити за насилствена промяна на обществото и индивидите. През времето на своето съществуване над 15 000 души преминават през него – около 11 000 без съдебно решение и още 4000 затворници (през периода 1952-1953 г.), повечето от които са уважавани личности с антикомунистични нагласи.

Авторът Борислав Скочев разкрива потресаващата истина относно острова, който унищожава свободния дух. В неговата книга са анализирани различните периоди на лагера, законовите основи за задържане там, структурата на концлагерната система, икономическите дейности и принудителния труд, работата с агенти и охраната, условията на живот като храна и облекло, наказанията и медицинската помощ както и опитите за бягство... включително разстрелите. Освен това са описани проявленията на съпротива срещу потискането на човешкия дух.

Това изследване е резултат от десетгодишен труд в архивите на Държавна сигурност; то включва проучвания върху лични архиви както и документи от Политбюро, Министерския съвет и отдела „Затвори“ в ЦДА. Използвани са материали от Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ в Будапеща , онлайн архива на ЦРУ , руски , холандски , британски архиви а така също множество мемоари написани от бивши концлагеристи .