Любовта идва

"Светлината ме тревожи. И мракът също.” Този текст е предназначен да се чете както наум, така и с глас, шепнешком или с изразителен патос. “И отново звучи как земята узрява...” Може да бъде прочетен в полумрак, при светлините на сцена, под капките дъжд на борда, завит в одеяло с фенерче, сред природата или докато чакаме нещо скучно; в метрото - между пътуващи хора, преди любовна среща или след тъга за изгубена любов; във книжарница или сладкарница и из различни коридори. “Просто се отпусни. / Остави всичко зад себе си. / Забрави имената / дори твоето...” Четенето може да става пред болен човек, умирающия от умора, внезапно пробудил се член на весела компания или дори пред въображаем приятел – малко бебе или възрастен човек. "Човек страда самотно и беззащитно,/ търпи недоимък и лишения,/ затваря очите си и рисува със спомени/ ръмжи тихо и мълчи като посажда надежди..." Тази поезия трябва да се чете веднъж, два пъти... десет! "Всички сенки крият свои тайни..." В знак на приятелство или несъгласие – независимо от ситуацията – все пак остава важното значение: "Лястовиците са нервни символи,/ разпръснати хаотично в небето..." Поезията на Мария Донева служи като прекрасен акомпанимент за всички моменти в живота ни – онези мигове на чакане и живот; не защото е проста музика , а защото притежава талантливост- честност- човечност- смело вдъхновение- триумфално уязвима (“жив ли е - ще кърви”); там тъгата успява да преобразува своя мрак към радост (“една невинна топла перушина”) ... но даже когато това не стане истинско , любовта непременно идва .“Ти знаеш за какво говоря./ Затова споделям само с теб.”

Нева Мичева