Как спрях да крада

В този сборник можете да откриете фантазии, мечти, сънища и хумор. Чувства, представени като птици и животни; предмети с интересни приключения. Има жаба, която жадува за идеалната красота, костенурка, оплакваща се от напълняването си и не желаеща идването на пролетта. Срещаме бездомно домашно духче, бабичка с колт и дори скелета на Хемингуей. Бухал търси крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгия и очарование. Процесът на писане на тази книга беше подобен на детска игра и искрено се надявам четенето ѝ да предизвика същото усещане.

„Разкази“ от Мария Донева – тя е символ на поезията за нас всички! И какви разкази са това! По-привлекателни от самата поезия; те са силни, искрени и типично „Марийски“. След прочитането им ще осъзнаете много неща.

Първо ще бъдете приятно изненадани как тези кратки разкази носят в себе си толкова съдържание и емоция - те действат почти като терапевтична приказка за възрастните: нуждаят се родителите, децата, бабите или внуците ви точно толкова колкото вас самите. Ще усетите малко гузност или тъга, а най-вече познато чувство за размислите в главите на героите независимо дали имат крака или лапи.

След това може би ще си помислите: "Аха! Мария има нещо повече от Светослав Минков". Но после сами ще поправите мисълта си - всъщност Мария притежава уникално качество – способността ѝ да бъде нежна с думи и чувства по женски начин; прощаваща към различните ситуации както една майка; непокорна във фантазирането по детски стил; талантлива със свой собствен маркер.

И вероятно пак ще препрочетете разказите й — невъзможно е само веднъж да вкусим бонбон: трябва той да се разтопява бавно върху езика ни. А след второ или трето четене пак ще установим - понякога рибките или гаргичките проявяват повече душевност отколкото някои хора… но пък определени хора могат да чувстват обич о много повече от жирафчетата например. Някой моменти могат да ви натъжат леко, но преобладаващо настроението остава весело.

Най-важното обаче е написаното между редовете – светът около нас изобилства от любов и непрекъснато ни призовава да я споделяме; дори когато шепотът му не достига до ушите ни можем просто чрез погледа към листата или лицата около нас да почувстваме послания като "обичам", "обичаме", "обичайте". Може би именно сега казва „мечтая“, „мечтаем“, “мечтайте”. Или друга важна дума – например “смелост”, “пътуване”, “израстване”…

На мен ми прошепна «Мария разбира Живота» чрез своя простички текстове".

Ох! Забравих едно особено важно уточнение! Ако планирате кражба... внимавайте с последствията!

Елка Стоянова