Тялото при социализма - режими и репрезентации

Въпреки че телата изглеждат като биологични константи, те всъщност са истерични, културно определени и медиирани. Затова е важно да се разгледат въпросите за тялото и телесността, както и начините на представяне и режимите на телесност в социалистическия контекст. Какви са взаимодействията между социалното и физическото? Как символният ред се пренася в соматичното?

Авторите в този сборник разглеждат темата от различни перспективи свързани с биополитическите концепции: от научните изследвания и произтичащите медицински практики до правния дискурс около здравето и репродукцията, включително опитите за моделиране на потребителското поведение. Те също така анализират метафориката на телесността в мемориалния ландшафт от онова време. Изследват как моделът на социалистическата телесност е наложен чрез определени режими, как той е изменян през годините; проучват причините за дисциплинирането, нормализирането и стилизирането на тялото. В заключение изследванията показват, че тялото не притежава непосредствена политическа идентичност като хранилище на значения; именно затова то може да предава ефективни политически и идеологически послания.