На път към деня

Тази книга е посветена на „всички ловци на светлина“, както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са събрани тридесет произведения, написани през период от малко над три десетилетия. Читателят може да я разгърне подобно на фотоалбум. Мнозина несъзнателно преминават с ръка по подредените снимки, вероятно защото усещането за миналото оживява в пръстите им и времето странно се стеснява. Като пясъчен часовник, задържащ частици от дните ни. Добрата новина за читателя е, че текстовете са кратки и могат да бъдат прочетени "като вятър" - така описва Платон тези деликатни въпроси, които философията продължава добродушно да поставя.

Подредбата на текстовете не следва хронология, а организирана около три основни теми: приказното, историята на идеите и важните концепции. Но това, което най-силно свързва всичките тях е една непобедима нагласа – простото желание всяка сутрин да видим дневната светлина. Философията – и тук можем да се доверим на Платон и Ортега-и-Гасет – представлява стремеж към осветлението; когато отворим очи, трябва да открием смисъл. Истински смисъл, неподправен и жизнеутвърдителен. Защото всеки един от нас може като Епиктет да заяви: „Не съм вечност, а човек - част от цялото; както часът принадлежи към деня.“

Сборището от текстове тук няма претенции освен просто да остане част от нашия път през деня.
Лидия Пенкова