Книжовните богатства в Националния исторически музей

Колекцията от ръкописи и печатни книги в Националния исторически музей (НИМ) представлява истинско богатство на писмените традиции и изящно създадени кодекси. В музея са изложени 45 славянски ръкописа и фрагменти, датиращи от ХІІІ до ХІХ век, 4 гръцки ръкописа от ХІІ до ХІХ век, 7 арабски – от ХVІІІ до ХІХ век, османо-турски документи от XIX век, както и значителен брой старопечатни книги на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски и италиански език.

Особено внимание заслужава колекцията с ръчнописна и печатна литература на католиците в България на български език с латиница. Освен това има над 50 еврейски ръкописи и печатни произведения. По този начин музейната експозиция предлага широка картина на писмеността през различните периоди в културната история на човечеството и разкрива пред любознателния читател развитието на книгата от Средновековието през Ренесанса до съвременността.

Сред славянските ръкописи Боянският псалтир заема видно място; той е написан върху пергамент през XIII век. Тази творба не само че представя ранната старобългарска версия на псалтирния текст, но притежава интересна история - бил е намерен зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни работи.

Зазиждането на такива материали в строежи било често срещана практика през Средновековието; смятало се е че те ще предпазват сградата благодарение съдържащите се свещени слова. От XIV век са запазени четири ръкописа плюс един фрагмент. Особено забележителен е Панигирикът от средата на XIV век с преписи след Климент Охридский и Йоан Екзарх.

Преписът "Историческа палея" (преразказа за Библията между Сътворението и цар Давид с апокрифични добавки), който датира също от XIV век ,се намира в сборник с подобни текстове; частици му се пазят в Архива при Македонската академия науките.

Изборният апостол (XIV века), вероятно направен в Търново със своите декорации и калиграфия впечатлява много. Тези ранни артефакти утвърдиха НИМ като важно хранилище поради малкия брой оцелели такива древности а голямото количество ценности остава недостъпно извън страната ни.

По-към края периода просветлението показано чрез група богато украсени псалтири свързани със средището за книжовност близо до Аджар (днешното Свежен) процъвтяло между XVII-XVIII века . Музеят притежава автографи частично собственост принадлежащи към Софроний Врачанска , учителя му Милко Котленski а така наречене „История Славянобългарска” дело Паисий Хилендарскй започнало възраждане у нас

Интерес представляват гръцките рукописии особено хрониката напредналият опит Джован Скилица включвайки информация относно българската история под управленито Самуил . Известните арабиски библиотеки предлагат многобройние записвания Корана какво множество беседи интерпретации религиозници .

Корпус старопечатните книжа подготвяни НИМ демонстрират важността им според световните стандарти . Появата им оказала влияние среди култура народите Балканити временно наложили етническо господство което спомагало запази идентичност национална принадлежност своя

Началото кирилско книгоиздаване предложило освещениял молитви . Колекции вземат образец първи пример формулирани словосложения Божидар Вукович реализирали Венецией считания люлката основаванетo
В библиотекa име редици уникални глаголически Бревиари примери приложение тамошната азбука почти завремена XVIII столетие .

Списък статии идентификатор описания изображения най-вълнувачоеявления представление стойности които организирайте все още НИМ