Митът за Одисей

В края на 70-те години, когато написах „Митът за Одисей“, идеята ми за завръщането произтичаше от личния ми страх относно разпадането и дезинтеграцията на социалните и ценностни връзки, както и от спада към примитивизма. Критиката срещу книгата беше ожесточена и унижаваща. Тогава бях свидетел на студенти (подобни на сегашните охранители на моите опоненти), готови да ме нападнат физически заради моите ретроградни възгледи. Надявам се да им бъде простено, стига сега да знаят какво трябва да правят.

„МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“ е най-субективната творба, която съм написал досега или вероятно ще напиша в бъдеще. Това представлява изповед пред настъпването на петдесетата година – критична възраст за всеки човек. Както знаете, точно тогава Одисей започва своето завръщане, а Дон Кихот тръгва по пътя си към рицарските приключения. Бурята, която очаквах обаче не беше толкова страшна колкото реалността. Само аз знам над две хиляди страници аргументи "за" и "против" тези есета, които всъщност са само 150 страници текст. В духа на един западен колега бих искал при достигане до юбилей да отпразнуват момента с публикация на три-четири тома със статии против мен; бих се радвал повече от това отколкото самите мои произведения!

Не желая да звуча нескромно, но смятам че скоро тази книга и свързаните с нея полемики ще получат заслуженото си признание. Цветан Тодоров публикува част от моята работа в списанието си в Париж именно през този период; чувал съм, че тя е привлякла интереса на интелектуалци зад граница още тогава. Убеден съм ,че след като преодолеем повърхностния нихилизъм спрямо всичко случило се по време на тоталитаризма, моментът за оценка на тази книга ще настъпи.
Тончо Жечев
Болки от текущото, Летописи, 1995 г."