Български национален фронт II. Т.6

„Размишлявам върху нашата изгнаническа политика и виждам как постепенно инициативите ни за освобождение на България, които съм разбирал и реализирал, се провалят. Бях се ангажирал с изграждането на Българския национален фронт (БНФ) като демократична структура и да изчистя имиджа на опетнените от предшествениците си националисти, но не получих подкрепа или разбиране от официалните американски среди. В рамките на БНФ усилията ми бяха потиснати от закоравели реакционни елементи. През 1964 година напуснах организацията. Още през 1959 г., когато БНФ се разцепи, аз случайно станах централна фигура в тази криза, въпреки че нападките бяха насочени към Иван Дочев. Междувременно царският дворец започна да организира конституционно Българско представителство в Мадрид по начин, който ме принуди да го осъдя. Ние направихме опити да създадем Български национален съвет като коалиция от демократически групи, но той остана безрезултатен проект под ръководството на Калин, Тончо Тенев и г-жа Гъбенска и не постигна нищо значимо. Същевременно участвахме в доминираната от украинските националисти организация Антиболшевишки блок на народите; аз бях главен секретар там две години и предприехме няколко значими действия, но впоследствие реших да се дистанцирам от нея. Тези наши дейности ще бъдат обект на разглеждане в този и следващите томове от моите спомени.“
Спас Т. Райкин
3 май 2003 г.
Страудсбург, Пенсилвания
САЩ