Езерни молитви

Владика Николай е роден на 23 декември 1880 г. в село Лелич, разположено в Южна Сърбия. Той завършва богословие в Белград и продължава образованието си в Берн, Женева, Лондон и Петербург. Получава докторска степен по богословие в Берн и по философия в Женева. През 1909 г. приема монашество в манастира Раковица и започва да преподава богословие в Духовната академия на Белград.

По време на войните от 1912 до 1918 г., Владика Николай активно участва като доброволец, проповядвайки и оказвайки помощ на пострадалите хора. През 1915 г. правителството го изпраща за мисии във Великобритания и Америка, а след завръщането му през 1919 г., той е избран за Жички епископ. През 1920 г. преминава към Охридската архиепископия, но по искане на Архиерейския събор и народа се връща обратно в Жича през 1936 година.

След окупацията на Югославия през 1941 г., той е интерниран от германските власти и изпратен заедно със сръбския патриарх Гавриил в концентрационния лагер Дахау. Освободен през 1945 година, Владика Николай не се завръща обратно при комунистическата власт в Югославия; вместо това се установява в САЩ през 1946 година, където пише книги и преподава до смъртта си на 18 март 1956 година — умира стоейки с Библия пред себе си.

Мощите му остават запазени до края на социализма през1991 година в американския сръбски манастир „Св.Сава“ близо до Либертсвил. След падането на комунизма реализираното желание на Владика Николай да бъде погребан сред своите хора вече става възможно — неговият прах бива пренесен обратно към родното му село, а впоследствие той е канонизиран от Сръбската Православна Църква.