Свети Силуан Атонски

През есента на 1892 г. в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора пристига млад руски поклонник. Неговото примерното послушание, дълбоката молитва и искреното покаяние раждат добри плодове. Въпреки че не е много образован, той притежава изключителна духовна мъдрост и знания. Той става известен като старец Силуан.

По Божие провидение, през последните осем години от живота си, той има за ученик бъдещия архимандрит Софроний, който след смъртта му през 1938 г. получава неговите духовни записки. Листчетата с неравномерно написани букви разкриват пред отец Софроний безценен съкровищница от идеи и прозрения. Той се захваща да ги подреди по теми и решава да напише уводна част, която да представи величието на молитвеното богословие на своя учител.

Така през 1958 г., книгата „Старецът Силуан“ е публикувана в Париж. Както често се случва с великите примери за святост, само след няколко десетилетия делото му получава признание от Църквата: на 26 ноември 1987 г., Светият Синод на Вселенската Патриаршия взема решение да включи Стареца Силуан Атонски сред преподобните светци.

Книгата на архимандрит Софроний е преведена на над 25 езика и доказва несъмнено наличието на святост дори в наши дни.