Моята улица/ 39 истории с улици

В разказите за улиците имаше нещо привлекателно, което ни поддържаше в състояние на възбуда понякога цели седмици. Откривахме факти за градовете, които никога не бяхме подозирали – например, че циганките във Вършец познават местата по-добре от всеки друг, тъй като ги чистят. Картата на България се трансформираше и определени локации започваха да придобиват нова значимост - Козлодуй ни стана симпатичен именно защото хората там открито споделяха мнението си за града;
Копривщица обаче ни натъжи с осъзнаването, че голямата история задушава малките проблеми и че въпроси като недоброто качество на водата остават нерешени, а децата страдат от зъбни заболявания...
Да изречеш "това е моята улица" се оказа смело твърдение.
Според мен тези истории предават повече информация за страната ми от повечето статии в българската преса през цялата година.
За разлика от медиите, обаче, те не викат силно; говорят тихо и понякога почти шепнат.
Може би точно това ме мотивира да ги споделям с повече хора.
Манол Пейков, издател на ИК Жанет 45