Тодор Генов: Литературна анкета

В мемоарите си редакторът на вестник „Вик“, който е поел публичната защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, споделя много от житейските си преживявания. Разказването им в разговори носи своя собствена атмосфера. Въпреки че вече беше над осемдесет години, писателят все още притежаваше жизненост, която придаваше цветност на възприятията му за света както миналото, така и настоящето. Създадох книга и се запитах дали Институтът за българска литература към БАН би желал да я издаде в поредицата „Литературни анкети“. Отговориха ми, че Тодор Генов не фигурира в одобрения списък с автори за анкетиранe. Любен Бумбалов, който тогава играеше важна роля в издателската сфера, също се опита да помогне, но без успех. Опитах се да предложа ръкописа на Съюза на българските журналисти, но не успях дори след като бях член на редколегията и шеф на културния раздел във влиятелното „Работническо дело“. Заминах като кореспондент за Прага и книгата остана забравена.

Сега обаче времето е такова, че литературната и журналистическата общности изглеждат равнодушни към редактора на „Вик“. Списание „Везни“ публикува откъси от незабравения ръкопис и Иван Гранитски ме окуражи с мнението си, че читателите ще намерят интересни моменти там; освен това те могат да бъдат полезни за литературната история и историята на журналистиката. Затова реших смело да представя анкетата пред обществеността.

Надявам се бачо Тодор да ми прости! Чувам как неговият басов глас пита: "Драги Коруев, какво направи ти? Защо ме забрави?" Не сме те забравили! Поне аз и Дончо Цончев със сигурност не сме.
Тодор Коруев