Опитомяване на революцията

Селяните от различните махали редовно се сменяха в грижата за козите на паша. През пролетта на 1987 година, когато съседът ми пасеше стадото си, майка му почина. Отидох при него и предложих помощта си да наглеждам животните, докато той организира погребението. След един изключително труден ден успях да прибера всичките кози по домовете им, без да споделя с никого какъв стрес преживях и колко много се тревожех да не загубя нито едно от тях (броих ги сигурно сто пъти). Тази ситуация убеди местните жители, че действително ме интересува тяхното благосъстояние и че мога да бъда полезен вместо просто "да си причинявам главоболия с тези книги", както нарече основната ми дейност един познат.

След като роднините на младоженеца завършиха със своето поднасяне, настъпи пауза. Помислих си, че тържеството е приключило, но всъщност всички се подготвяха за представянето на подаръците от булчината майка. Броят на даровете беше впечатляващ. Въпреки че бях запознат с научни проучвания относно зестрата в Южна и Източна Европа, осъзнах, че правя сравнения с традицията на канадските индианци квакиутл. Имаше няколко големи килима, множество тежки одеала и кувертюри плюс запас от спално бельо достатъчни за два живота...

Селяните бяха преминали през най-трудния период на комунистическия авторитаризъм и бяха намалили влиянието на партията до такава степен, че към 1988 г. тя вече изглеждаше повече досадна отколкото заплашителна - поне за селския народ. Те определено усещаха ограниченията наложени от системата; обаче след четиридесет години ежедневни усилия да я опитомят до известна степен не желаеха нова система дори ако можеше да бъде по-малко рестриктивна... По парадоксален начин именно когато социализмът започнал да проявява толерантност той станал все по-нежизнеспособен...